Al ver por primera vez el video “spot” publicitario de la campaña del PSOE, sobre los trajes a medida, la foto de Aznar y Bush, acusándoles de la crisis económica actual, me sorprendí muchísimo y pensé: El “Black Public Relations “ ha llegado a España. BPR es un proceso de destrucción de reputación de alguien o de la imagen corporativa.
La respuesta del PP no tardó en llegar. Su spot publicitario como respuesta es otro ejemplo magnífico del BPR, el cinturón de 500 euros de Hermés, que lleva Zapatero durante un mitin, el avión militar, etc.
Sí, definitivamente el BPR había llegado a España. Se han agotado evidentemente las posibilidades para hacer un PR político digno que construya y cree una imagen positiva de su propio cliente. Es mucho más fácil esforzarse en destruir la imagen de la competencia.
El BPR tiene una larga y compleja tradición en los Estados Unidos. Sin embargo en Europa se ha usado en raras ocasiones. Por ejemplo durante las elecciones para la Cancillería Alemana en 2002, cuando sobre el candidato cristiano demócrata Edmund Stoiber se difundieron rumores sobre su poca tolerancia hacia los inmigrantes. Esto movilizó a los votantes de origen turco e yugoslavo que impidieron su elección. Schröder ganó por última vez y en las siguientes elecciones el candidato de los cristiano demócratas ya era Angela Merkel. Pero en ningún caso el BPR era tan directo y agresivo, como ocurre en España en estas elecciones europeas. Agresividad potenciada por lo sensible que esta la sociedad española, debido al difícil momento económico por el que esta pasando.
En este caso el BPR busca destruir la imagen entera del otro partido. Es interesante que en los “spots” no salen los candidatos para eurodiputados de los grandes partidos. En las campañas no se anuncian las visiones de los partidos con respecto a la Unión Europea.
Lo que podría haber sido una buena oportunidad para que el ciudadano español conozca un poquito más la complejidad de la UE se ha convertido en una ocasión magnifica para aplicar “dirty tricks” (trucos sucios, otra expresión usada para definir el BPR )
domingo, 7 de junio de 2009
domingo, 22 de marzo de 2009
Fallas in Valencia 2009
Fallas is the singular and unique art of Valencia (Spain) to celebrate the arrival of the spring.
All these spectacular fallas were burnt down on 19.03, as every year on this date, symbolizing the purification force of the fire.
martes, 3 de marzo de 2009
Baba Marta
The symbol of the favorite holiday of all bulagarians. Marteniza (Bulgarian: мартеница /ˈmar.tɛ.ni.ʦa/, plural мартеници, martenizi) is a small piece of adornment, made of white and red yarn and worn from March 1st until the 22nd March (or the first time an individual sees a stork, swallow or budding tree). The name of the holiday is Baba Marta. "Baba" (баба) is the Bulgarian word for "grandmother" and Mart (март) is the Bulgarian word for the month of March. Baba Marta is a Bulgarian tradition related to welcoming the upcoming spring. The month of March, according to Bulgarian folklore, marks the beginning of springtime. Therefore, the first day of March is a traditional holiday associated with sending off winter and welcoming spring.
sábado, 28 de febrero de 2009
jueves, 12 de febrero de 2009
Marrakesh- the pink city
Mаракеш – розовият град
Маракеш е третият по значение град в Кралство Мароко след Рабат столицата и Касабланка, индустриален и административен ценър. Маракеш е най-автентичният от всички тях и тук на места времето е спряло.
В Мароко всеки град има свой цвят, който се определя от краля.
Касабланка-което на испански значи бяла къща, е град в който всички сгради са бели.
В Макареш всичко е в розово, или най-точно пепел от рози. Всички згради и зидове имат този цвят.
Маракеш е най-необикновеният град където съм била. Няма нищо общо с Европа.Маракеш е хаос, ухания, аромати, екзотика, мизерия, красота, арабско изкуство, вълшебни лампи и грънци, забулени сбръчкани хора, цветове, килими, билки, магарета, камили: една скрита и различна култура.
По главната авенида Мохамед IV, която не отстъпва нa немските аутобани и е гордост за всички граждани на Маракеш е абсолютен хаос от джипове, тротонетки, хора на колела, хора впрегнати в каруци, сякаш са магарета, коне и магарета пълни с товар, камили, пешЕхоdци. Всички улици са като полирани, но няма сфетофари, или не работят, никои не спира на пешаходна пътека, тича се между магарета, автобуси и тротонетки.
От едната страна е новата част Ville neauveau, от другата е страта част La Medina, заградена в километричен розов зид.
В новата част, изградена също в розово, има страхотни къщи с красива архитектура, включваща арабски детайли, но не така натруфени като традициония стил и със страхотни кафета, ресторанти, кина, театър. Маракеш изживява невероятен имобилиярен бум и много европейци, преди всичко французи и испанци имат своите къщи там.
Но много по интересна и екзотична е La Medina, където живота все още тече така както преди десетилетия.
Имах щастието да наблюдавам събуждането на площата DJEMAA EL FNA, център на La Medina, от едно френско кафе на площада, пиейки задължителния ментов чай с много много много захар и стръкчета мента в него и любимата ми минерална вода „сиди али“.
И така: DJEMAA EL FNA (посочена от New York Times, като едно от 100-те места, които човек трябва да види преди да умре във едноименнта книга) се мие към 8 часа, преди да дойдат търговците. След това започват да идват фургонетите с пресни плодове, където се прави пресен фреш от плодове. След това идват търговците, които доставят прясно изпечения хляб на околните кафета. Може и да изпопада хляба по земята, няма нищо, поизтъркват го малко в мръсно изглеждаштите дрехи и е като нов. Понятието хигиена в Мароко е по-различно отколкото в Европа, може би защото голяма част от коренното население( беребери) няма течаща вода и канализация и в градовете купуват вода от търговците на вода, които я разнасят в туби на мотопед.А в планините ползват от реките или кладенци.
За баня повечето мароканци ходят на Хамам, както ни обясниха местните: жените на едно място, мъжете на друго, защото иначе става свтовна война. Хамама, функционира и като спа-център, защото има сауна и масажи.
Да се върна на Медината. След търговците, които доставят хляба и напитките на околните заведения, идават нарамени с по няколко плетени кошници и плетени тебуретки жениете които рисуват с Хенна. Те са винаги напЪлно забрадени с авганистанска бурка и се разпръсват, седнали на табуретките из целия площад. Направи ми впечатление, че рисуват туристите с черна хенна, която е най-лоша, докато местните са изрисувани с червена и зелена хенна. Доколкото знам местните жени се рисуват с хенна когато се омъжват, а също така за тях това е украса на тялото, така както за нас гримирането на лицето или маникюра примерно.
След като жените, които рисуват с хенна се настанят на своите табуретки се отварят дюкяните, между 9.30 и 10.00. По приннцп града се събужда доста късно имайки впредвид жегата след обяд.
Дюкянит на DJEMAA EL FNA са като от 1001 нощ. Има най-невероятните и чудновати ориенталски продукти: сушени плодове, камари от сушени плодове, с накацали по тях оси, пчели и мухи, безброй подправки с най-различни цветове и ухания, щандове от които виси одрано агне или пиле, просто така на закачена кука на слънцето, камари екзотични плодове и зеленчуци, накачени във каручки или по земята, камари грънци, латерни, лампи и фенери, етерични масла, билки, които лекуват всичко, много много тежки украшениЯ от сребро и полускъпоценни камъни (Мароко има много залежи на сребро и камъни), килими, окачени навсякъде, изделия от кожа, традиционни роби и много много „бабуча“ (традиционни марокански обувки, тип цървули, за жените украсени с много пайети),
СамияТ площад скоро се превръща в един огромен цирк: туристи и местни в роби с качулка се бутат с магарета, велосипеди, коне, търговци и змьори, които предлагат снимки със змии или започват да свирят и змиите започват да се движат по ритъма на музиката, полицаи облечени като цивилни се бутат с хората и пазят туристите, наричат се туристическа полиция.
Вътре в медината където живеят бедните мароканци и берберите уличките са тесни, а сводовете високи, заоблени типично арабски стил, няма врати виждат се входовете направо, които са мръсни, тесни и мрачни.
Дори най-хубавите традиционни ресторанти, нямат прозорци и е тъмно вътре само с изкуствена светлина, явно заради жегата. Старите замъци които посетихме пък имат дупки в стените, явно е вид естествена вентилация. Но пък и най-древните замъци имат олимпииски басейни. И в днешно време из Маракеш и извън града има страшно много кафета и ресторанти с басейни.
През нощта медината е друг свят. Призрачна светлина, пушЕк и миризми от всякаде- на всеки ъгъл на скара се пече и предлага нещо, забулени мъже и жени, жени които носят на главата си огромни товари, викане от всякаде на арабски и френски, магарета натоварени до горе, хора бързащи да се приберат, други на разходка, арабски ритми, идващ от коли и кафенета, мъже насядали по кафенетата или на столчета по улицата, пиещи ментов чай и зяпащи минувачите.много рядко да видиш някои турист по това време на площада.
Обществото е много затворено и потайно някакси. Повечето хора ходят с традиционните роби от горе до долу, а възрастните мъже с малки шапчици. Също така много мъже са облечени с риза и панталон винаги или изцяло в черно или много много шарено, няма средно положение. На Жените забелязах, че забрадките им са винаги в тон с чехлите и робата. Също така има много хора с роби с качулки и ходят с нахлупени качулки и изглеждат доста призрачно. Има работещи жани на всякъде, повечето са облечени с традиционни роби и забрадени, по малко са с авганистанска бурка и много малко с къс ръкав може да се види някоя. Забрадените жени също ходят на кафе, но в женска или детска компания.
Шофьорът на таксито ни взема и ни оставя някаде да разглеждаме или да ядем, след което идва и ни взима, или ни чака. Но сякаш местата, които един чужденец може да види са определени също. Личи си че е диктатура. Това личи и в огроманата разлика между бедни и богати, лукса на риадите и мизерията на берберите.
Когато кажещ на хората „шукран“ (благодаря) или „шукран беззеф“ (много благодаря) се облещват и се усмихват срамежливо.
Самите мароканци говорят всякакви езици. Във всеки по хубав локал и на всички туристически места има по няколко човека, всеки от които говори англииски, испански или някакав друг, на прага те питата какъв език говориш и веднага ти пращата да те обслужи човек със съответния език. Френският е офицялен език.
Берберите, са местното население на северна Африка и в това число и на Мароко. Бербер или беребер идва от латинското барбарус (варварин), значи чужденец, който не е от гръцко/римската цивилизация. Така гърците и римляните наричали местното население на Северна Африка, после арабите го възприели и така е и до днес.
Берберите са ужасно бедни и арабите се държат общо взето доста зле с тях и постояно водят туристите да ги снимат. В медината берберите живеят в едно обособено общество, много са бедни и почти всички работят от поколения с цялото си семейство в производството на килими и кожа, които после арабите продават н а високи цени. Мястото където се правят килимите е най-мизерното и вонящо място където съм била. На входа преди да се влезе дават стръкчета мента, тъй като миризмата е непоносима, защото тъканите престояват във фекали на гълъби и други фекали и така придобиват различни цветове и здравина. Там където са рововете с фекали, пълни с тъкани, до тях са и стайчетата където спят береберите. Навсякъде има боклуци , кокошки, драни кожи, непоносима смрад и нечовешки условия за живот. Мястото е заградено със зид и един дебел арабин развежда хората и обяснява процеса на изработка на килими и кожи
Другото място където може да се видят береберите е високо в планината Атлас , на 2 000 или 3500 метра в планината има села с по 3 къщи. Тук няма вода, до много от селата нямат достъп с кола само пеша. Под село се разбира межу 5 и 10 къщи салепени една над друга във вертикална посока, повечето без врати и прозорци, само с дупки. Направо е невероятно как са стигнали до тук и с какво преживяват, откъснати от света на тази височина и сред дива пустош Това което ми направи впечатление е че жените на береберите не са забрадени и доколкото разбрах имат много повече свобода отколкото арабските жени.
Планината Атлас е верига от планини, която минава през Алжир, Тунис и Мароко и се дели на Висок Атлас и Атлас. Тук се смята че е произлязъл човекът.
Много е красиво и гледката се мени невероятно като пръстта променя цвета си в зависимост от залежите. Където има залежи на сребро е тъмно черна, после става лилавкава, където има аметист, после става червена където има друг вид камък и така пейзажа се мени постояно, що се отнася до цветове, а иначе е пустинно скален и много красив. Има много пещери и намерихме един иманяр, които ходи по пещерите и сам събира полускъпоценни камъни и фосили и после ги продава.
Маракеш е третият по значение град в Кралство Мароко след Рабат столицата и Касабланка, индустриален и административен ценър. Маракеш е най-автентичният от всички тях и тук на места времето е спряло.
В Мароко всеки град има свой цвят, който се определя от краля.
Касабланка-което на испански значи бяла къща, е град в който всички сгради са бели.
В Макареш всичко е в розово, или най-точно пепел от рози. Всички згради и зидове имат този цвят.
Маракеш е най-необикновеният град където съм била. Няма нищо общо с Европа.Маракеш е хаос, ухания, аромати, екзотика, мизерия, красота, арабско изкуство, вълшебни лампи и грънци, забулени сбръчкани хора, цветове, килими, билки, магарета, камили: една скрита и различна култура.
По главната авенида Мохамед IV, която не отстъпва нa немските аутобани и е гордост за всички граждани на Маракеш е абсолютен хаос от джипове, тротонетки, хора на колела, хора впрегнати в каруци, сякаш са магарета, коне и магарета пълни с товар, камили, пешЕхоdци. Всички улици са като полирани, но няма сфетофари, или не работят, никои не спира на пешаходна пътека, тича се между магарета, автобуси и тротонетки.
От едната страна е новата част Ville neauveau, от другата е страта част La Medina, заградена в километричен розов зид.
В новата част, изградена също в розово, има страхотни къщи с красива архитектура, включваща арабски детайли, но не така натруфени като традициония стил и със страхотни кафета, ресторанти, кина, театър. Маракеш изживява невероятен имобилиярен бум и много европейци, преди всичко французи и испанци имат своите къщи там.
Но много по интересна и екзотична е La Medina, където живота все още тече така както преди десетилетия.
Имах щастието да наблюдавам събуждането на площата DJEMAA EL FNA, център на La Medina, от едно френско кафе на площада, пиейки задължителния ментов чай с много много много захар и стръкчета мента в него и любимата ми минерална вода „сиди али“.
И така: DJEMAA EL FNA (посочена от New York Times, като едно от 100-те места, които човек трябва да види преди да умре във едноименнта книга) се мие към 8 часа, преди да дойдат търговците. След това започват да идват фургонетите с пресни плодове, където се прави пресен фреш от плодове. След това идват търговците, които доставят прясно изпечения хляб на околните кафета. Може и да изпопада хляба по земята, няма нищо, поизтъркват го малко в мръсно изглеждаштите дрехи и е като нов. Понятието хигиена в Мароко е по-различно отколкото в Европа, може би защото голяма част от коренното население( беребери) няма течаща вода и канализация и в градовете купуват вода от търговците на вода, които я разнасят в туби на мотопед.А в планините ползват от реките или кладенци.
За баня повечето мароканци ходят на Хамам, както ни обясниха местните: жените на едно място, мъжете на друго, защото иначе става свтовна война. Хамама, функционира и като спа-център, защото има сауна и масажи.
Да се върна на Медината. След търговците, които доставят хляба и напитките на околните заведения, идават нарамени с по няколко плетени кошници и плетени тебуретки жениете които рисуват с Хенна. Те са винаги напЪлно забрадени с авганистанска бурка и се разпръсват, седнали на табуретките из целия площад. Направи ми впечатление, че рисуват туристите с черна хенна, която е най-лоша, докато местните са изрисувани с червена и зелена хенна. Доколкото знам местните жени се рисуват с хенна когато се омъжват, а също така за тях това е украса на тялото, така както за нас гримирането на лицето или маникюра примерно.
След като жените, които рисуват с хенна се настанят на своите табуретки се отварят дюкяните, между 9.30 и 10.00. По приннцп града се събужда доста късно имайки впредвид жегата след обяд.
Дюкянит на DJEMAA EL FNA са като от 1001 нощ. Има най-невероятните и чудновати ориенталски продукти: сушени плодове, камари от сушени плодове, с накацали по тях оси, пчели и мухи, безброй подправки с най-различни цветове и ухания, щандове от които виси одрано агне или пиле, просто така на закачена кука на слънцето, камари екзотични плодове и зеленчуци, накачени във каручки или по земята, камари грънци, латерни, лампи и фенери, етерични масла, билки, които лекуват всичко, много много тежки украшениЯ от сребро и полускъпоценни камъни (Мароко има много залежи на сребро и камъни), килими, окачени навсякъде, изделия от кожа, традиционни роби и много много „бабуча“ (традиционни марокански обувки, тип цървули, за жените украсени с много пайети),
СамияТ площад скоро се превръща в един огромен цирк: туристи и местни в роби с качулка се бутат с магарета, велосипеди, коне, търговци и змьори, които предлагат снимки със змии или започват да свирят и змиите започват да се движат по ритъма на музиката, полицаи облечени като цивилни се бутат с хората и пазят туристите, наричат се туристическа полиция.
Вътре в медината където живеят бедните мароканци и берберите уличките са тесни, а сводовете високи, заоблени типично арабски стил, няма врати виждат се входовете направо, които са мръсни, тесни и мрачни.
Дори най-хубавите традиционни ресторанти, нямат прозорци и е тъмно вътре само с изкуствена светлина, явно заради жегата. Старите замъци които посетихме пък имат дупки в стените, явно е вид естествена вентилация. Но пък и най-древните замъци имат олимпииски басейни. И в днешно време из Маракеш и извън града има страшно много кафета и ресторанти с басейни.
През нощта медината е друг свят. Призрачна светлина, пушЕк и миризми от всякаде- на всеки ъгъл на скара се пече и предлага нещо, забулени мъже и жени, жени които носят на главата си огромни товари, викане от всякаде на арабски и френски, магарета натоварени до горе, хора бързащи да се приберат, други на разходка, арабски ритми, идващ от коли и кафенета, мъже насядали по кафенетата или на столчета по улицата, пиещи ментов чай и зяпащи минувачите.много рядко да видиш някои турист по това време на площада.
Обществото е много затворено и потайно някакси. Повечето хора ходят с традиционните роби от горе до долу, а възрастните мъже с малки шапчици. Също така много мъже са облечени с риза и панталон винаги или изцяло в черно или много много шарено, няма средно положение. На Жените забелязах, че забрадките им са винаги в тон с чехлите и робата. Също така има много хора с роби с качулки и ходят с нахлупени качулки и изглеждат доста призрачно. Има работещи жани на всякъде, повечето са облечени с традиционни роби и забрадени, по малко са с авганистанска бурка и много малко с къс ръкав може да се види някоя. Забрадените жени също ходят на кафе, но в женска или детска компания.
Шофьорът на таксито ни взема и ни оставя някаде да разглеждаме или да ядем, след което идва и ни взима, или ни чака. Но сякаш местата, които един чужденец може да види са определени също. Личи си че е диктатура. Това личи и в огроманата разлика между бедни и богати, лукса на риадите и мизерията на берберите.
Когато кажещ на хората „шукран“ (благодаря) или „шукран беззеф“ (много благодаря) се облещват и се усмихват срамежливо.
Самите мароканци говорят всякакви езици. Във всеки по хубав локал и на всички туристически места има по няколко човека, всеки от които говори англииски, испански или някакав друг, на прага те питата какъв език говориш и веднага ти пращата да те обслужи човек със съответния език. Френският е офицялен език.
Берберите, са местното население на северна Африка и в това число и на Мароко. Бербер или беребер идва от латинското барбарус (варварин), значи чужденец, който не е от гръцко/римската цивилизация. Така гърците и римляните наричали местното население на Северна Африка, после арабите го възприели и така е и до днес.
Берберите са ужасно бедни и арабите се държат общо взето доста зле с тях и постояно водят туристите да ги снимат. В медината берберите живеят в едно обособено общество, много са бедни и почти всички работят от поколения с цялото си семейство в производството на килими и кожа, които после арабите продават н а високи цени. Мястото където се правят килимите е най-мизерното и вонящо място където съм била. На входа преди да се влезе дават стръкчета мента, тъй като миризмата е непоносима, защото тъканите престояват във фекали на гълъби и други фекали и така придобиват различни цветове и здравина. Там където са рововете с фекали, пълни с тъкани, до тях са и стайчетата където спят береберите. Навсякъде има боклуци , кокошки, драни кожи, непоносима смрад и нечовешки условия за живот. Мястото е заградено със зид и един дебел арабин развежда хората и обяснява процеса на изработка на килими и кожи
Другото място където може да се видят береберите е високо в планината Атлас , на 2 000 или 3500 метра в планината има села с по 3 къщи. Тук няма вода, до много от селата нямат достъп с кола само пеша. Под село се разбира межу 5 и 10 къщи салепени една над друга във вертикална посока, повечето без врати и прозорци, само с дупки. Направо е невероятно как са стигнали до тук и с какво преживяват, откъснати от света на тази височина и сред дива пустош Това което ми направи впечатление е че жените на береберите не са забрадени и доколкото разбрах имат много повече свобода отколкото арабските жени.
Планината Атлас е верига от планини, която минава през Алжир, Тунис и Мароко и се дели на Висок Атлас и Атлас. Тук се смята че е произлязъл човекът.
Много е красиво и гледката се мени невероятно като пръстта променя цвета си в зависимост от залежите. Където има залежи на сребро е тъмно черна, после става лилавкава, където има аметист, после става червена където има друг вид камък и така пейзажа се мени постояно, що се отнася до цветове, а иначе е пустинно скален и много красив. Има много пещери и намерихме един иманяр, които ходи по пещерите и сам събира полускъпоценни камъни и фосили и после ги продава.
Las Fallas en Valencia (bg)
Валенсия и Лас Фаяс (исп. Las fallas)
От 14 до 19 март всяка година Валенсия е града на музиката, танците, цветята, паеята и чуросите[1] с течен шоколад, фойеверките, пиротехничеките спектакли и огъня. Градът, с неговите гости е една непрекъсната фиеста по улициите, от центъра до най-глухата уличка.
Лас Фаяс е официалният празник на област Валенсия в чест на светеца Сан Хосе.
Фая (исп. Falla) представлява огромна скулптура до 30 метра, изработена прецизно през годината от артисти, художници и архитекти, от стиропор и дърво, отразявайки саркастично личности и събития от политическия, обществен и културен живот. Всяка уличка има своята фая, с която се съзтезават помежду си. Всички фаи се изгарят на 18 срещу 19 в навечерието на Сан Хосе, символизирайки пречистващата сила на огъня.
Целият месец март е една непрестанна фиеста. От втората седмица на месеца започва шествието на файери (исп. Fallera), облечени в традиционни валенсиански носии от 16 век и накичени с тежки бижута. Лас файерас са представителките на съответната фая. Те започват своето шествие из улиците на Валенсия от 8 сутринта и не спират до 12 през нощта, всеки ден до 19март. Шествието е съпътствано от стотици духови оркестри, които свирят вървейки.
Другото уникално нещо по време на Лас Фаяс е „месклетата” (исп.mescleta). От 1 февруари в центъра на Валенсия, точно в 14:00 часа пред кметството, всеки ден в присъствието на кметицата и файерите, след химна на Валенсия се започва месклетата, което е едно невероятно пиротехническо шоу, при което цяла Валенсия се тресе от всеки удар. Всеки следващ ден месклета е по силна от предишната. Трептенето на земята от гърмежите е ритмично, като при всяка месклета ритъма е различен.
Всяка вечер в 24:00h в парка Турия се наблюдават най невероятните фойеверки, като кулминацията е в нощта срешу 19 март, наричана “Нощта на огъня” (вал. La nit del foc), koгато след изгарянето на лас фаяс, хиляди тонове фойерверки в продължение на 1 час озаряват небето над цяла Валенсия.
[1] типично испаснки тестено сладко изделие
От 14 до 19 март всяка година Валенсия е града на музиката, танците, цветята, паеята и чуросите[1] с течен шоколад, фойеверките, пиротехничеките спектакли и огъня. Градът, с неговите гости е една непрекъсната фиеста по улициите, от центъра до най-глухата уличка.
Лас Фаяс е официалният празник на област Валенсия в чест на светеца Сан Хосе.
Фая (исп. Falla) представлява огромна скулптура до 30 метра, изработена прецизно през годината от артисти, художници и архитекти, от стиропор и дърво, отразявайки саркастично личности и събития от политическия, обществен и културен живот. Всяка уличка има своята фая, с която се съзтезават помежду си. Всички фаи се изгарят на 18 срещу 19 в навечерието на Сан Хосе, символизирайки пречистващата сила на огъня.
Целият месец март е една непрестанна фиеста. От втората седмица на месеца започва шествието на файери (исп. Fallera), облечени в традиционни валенсиански носии от 16 век и накичени с тежки бижута. Лас файерас са представителките на съответната фая. Те започват своето шествие из улиците на Валенсия от 8 сутринта и не спират до 12 през нощта, всеки ден до 19март. Шествието е съпътствано от стотици духови оркестри, които свирят вървейки.
Другото уникално нещо по време на Лас Фаяс е „месклетата” (исп.mescleta). От 1 февруари в центъра на Валенсия, точно в 14:00 часа пред кметството, всеки ден в присъствието на кметицата и файерите, след химна на Валенсия се започва месклетата, което е едно невероятно пиротехническо шоу, при което цяла Валенсия се тресе от всеки удар. Всеки следващ ден месклета е по силна от предишната. Трептенето на земята от гърмежите е ритмично, като при всяка месклета ритъма е различен.
Всяка вечер в 24:00h в парка Турия се наблюдават най невероятните фойеверки, като кулминацията е в нощта срешу 19 март, наричана “Нощта на огъня” (вал. La nit del foc), koгато след изгарянето на лас фаяс, хиляди тонове фойерверки в продължение на 1 час озаряват небето над цяла Валенсия.
[1] типично испаснки тестено сладко изделие
Suscribirse a:
Entradas (Atom)